Има три периода в развитието на древногръцката цивилизация. Архаичен период, Класически период и Елинистичния период.

Архаичен период се наричат вековете около 500 год. пр. ХР.

Това е период в който съжителстват различни култури от континентална и островна Гърция. Те оказват по между си взаимно културно влияние. Около 1200 год. пр. ХР. Дорийците нахлуват в Минойското царство в Крит и Пелопонес. Те са северна раса от Иилирия и са в по-примитивен стадий от минойците. Днес знаем твърде малко за тяхното облекло, но се предполага, че то е било елементарно и грубо. Изработвало се основно от нещавена овча кожа. Те оформяли овчето руно като правоъгълно парче, след което го закрепвали около раменете и тялото с игли. Носели се и наметала с качулка, кожени навуща и островръхи шапки. В късния Архаичен период в Гърция се установява по-напредналото общество на Йонийците. Те произвеждали текстил от вълна и лен с добро за времето си качество. Това дало възможност да се изработват дрехи в драпиран стил.

През 8 -7 –ми век пр. ХР. Йонийците започват интензивна търговия с средиземноморските култури и Галите на север.

5 – 4-ти век пр. ХР. са годините на класическия период на древногръцката култура. Те достигат много високо качество и стил на работа в изкуствата и архитектурата.

Класическото гръцко облекло е в драпиран стил, като в дрехите почети липсват шевовете. Жените и мъжете се обличат по подобен начин. Дрехата в класическа Гърция била съвсем естествена. Тя нямала никаква кройка и подплънки. Представлявала правоъгълно парче плат с различни размери, което се драпирало по различен начин и се прехващало с декоративни игли и ленти.Семплата дреха имала голямо разнообразие в нейната употреба в зависимост от въоръжението на този, който я носи.

Хитонът ( hiton ) е класическа дреха за гърците от времето на Архаичния период до края на Елинистичния период ( 320 – 30 год. пр. ХР. ) Той се носел както от мъже, тъка и от жени. Представлява парче плат от лен или вълна, което се драпирало по разнообразен начин и се прикрепял на рамото с декоративни игли наречени fibulae. Около кръста се пристягал с колан. Дължината му е различна според периода и предназначението му. При мъжете през Архаичния период е дълъг, след това започва да се скъсява и стига до коленете. Жените винаги са носели дълги го глезените хитони.

С времето се произвеждали все по-фини, което довело до по-нови начини на драпиране. Това се отразило особено силно върху женската дреха. Парчетата плат се киснели в разтвор от кола, след което се драпирали и съхнели на слънце. Този метод създал невероятно разнообразие от видове драперии.

Пеплосът е женско облекло направено от две парчета плат, закопчавал се и на двете рамене с игли и се пускал под талията, където е престяган с колан. По същия начин можело да се използва и по-дълго парче от това на хитона, което се пуска около тялото и отпред се пристяга по същия начин. През Елинистичният период пеплосът започва да се пристяга с колан под бюста. Можело да се носи и като връхна дреха. В началото се изработвал от лен и вълна, а по-късно и от памук и коприна.

Гърците използвали основно два вида връхно облекло. По-късата наметка се наричала халамида, а по-дългото наметало хeматион. Халамидата се изработва от вълнен плат с по-тъмен и ярък цвят и се носел закопчан върху едното рамо с игла. Ръката за меча се оставяла свободна.

Хаматионът ( himation ) се носел и от двата пола. Представлявал плисиран плат обвиващо тялото, което можело да се мята и на главата, като качулка.

Поради това, че гърците правели своите скулптори от бял мрамор, а рисунките върху керамиката са стилизирани в черно, червено и бяло, за цветовете на дрехите може да се говори трудно. Поради белия цвят на скулпторите се е смятало, че дрехите на древните гърци са били светли. На последък все повече писмени доказателства сочат, че цветовете на дрехите са били в почети всички съществуващи цветове. Като правило било туниките да са по-светли, а плащовете по-тъмни.

Сведенията за долните дрехи са също оскъдни. Жените се пристягали с лента от ленен плат телата си под бюста и талията. Мъжете носели набедрени препаски.

Шапки се носели само при лошо време. Тази с периферията се наричала петаз, а без периферията – пилос. Жените пускали дълга коса, която обикновено се накъдряла и вдигала над челото и се връзвала в кок. Декорирали прическите си с диадеми, панделки и цветя. Много от жените носели и перуки с различни цветове. През Елинистичния период жените покривали главата си с качулка и слагали отгоре шапчица от слама.

И двата пола носели кожени сандали, а мъжете слагали и ботуши. Те се връзвали отпред.

Бижутата на древните гърци били фино изработени и богато инкрустирани. Жените се гримирали, като подчертавали очната си линия, миглите и цвета на скулите.