Римската цивилизация ( от 18 век пр. ХР. до 476 год. ) завладява последователно Сицилия, Картаген и северна Африка, Гърция, Египет. През 2-ри век тя се простира от Испания до Черно море и от Британия до Египет.

Историята на римското облекло се развива, като част от изкуството успоредно с архитектурата. От начало римската дреха е силно повлияна от гръцката, но със завладяването на нови народи с различна култура този стил се усложнява и променя. Забелязва се стремеж към претрупаност и пищни цветове, а към края – показен разкош.

В Римското облекло има строго маркирани зони, очертаващи различните социални прослойки.

Определени цветове, материи и модели са запазени за аристокрацията, а други – за гражданите. С териториалното разширяване на империята се дава и по-голяма възможност за прилагането на нови тъкани. Памук от Индия и коприна от Китай навлизат в дрехите. Първият римски император, който се облича с коприна е Елагабал.

По-късно Римляните се научават сами да си тъкат копринени платове, но китайците успяват да запазят в тайна производството на суровината. Римляните оцветяват и обработват с киселини техните платове.

Най-известното багрило е т. н. „пурпур от Тур”, наречено на един от градовете в който се произвежда. Багрилото се получавало от мекотелото Purpura и се извличало трудно и в малки количества. Оригиналния цвят който се извличал от глезите на мекотелото бил тъмно червен. Носенето на дрехи с пурпурен цвят било привилегия само на висшето общество.

Тогата е най-известната римска дреха. Тя представлява голямо парче плат увито около тялото като плащ. Подобна е на гръцкия хематион, но парчето плат било с друга форма.

То било дълго до 5 м. и широко 2 м. и във формата на полукръг. Тогата станала символ на благородниците и било забранено на обикновените граждани да я носят. Изработвала се от вълнен плат и била доста тежка. Плисира ли я от пред с дължина на гънките около 1,5 м. от нивото на земята, до където се спускала тогата, вертикално на горе. Останалата част от плата се замятала през лявото рамо, минавала през гърба, над дясната ръка. По този начин дясната ръка оставала свободна. При това оставал доста плат, който или висял от пред или се замятал на главата.

Съществували определени модели и цветове тоги, които отразяват различната йерархия в обществото.

Постепенно тогата се превърнала в официално облекло, а ежедневно се носели разнообразно наметала. Някои от тях имали качулка, нарича ли ги с различни имена: пенула, абола, палудаментум, лацерна и т. н.

Основната мъжка дреха носена в ежедневието прилича на хитона и се нарича туника. Цветовете и били знак за социална принадлежност. Белия цвят бил запазен за висшите класи, кафявия или не оцветения за останалите.

Към 190 от Далмация бил пренесен далматикът, който представлява свободно падаща туника с широки ръкави.

Дамското облекло в Рим наподобява много това в Древна Гърция.

Римска версия на гъцкия хитон:

И отново римска реплика на гъцкия пеплос:

С течение на времето започват да се изработват от фини тъкани и да се носят дрехи една върху друга, богато украсени.

Палиума – връхна дреха покриваща главата наподобява отново гръцкия химатион.

Долното облекло и при двата пола са препаските.

Жените навивали върху гърдите си плат лента плат наречен мамиларий, а по-късно върху него предвестника на сутиена – строфиума.

Обувките са по-разнообразни от тези на гърците. Освен сандали и ботуши имали и няколко вида обувки. И при тях цветовете показвали социалния статус на притежателят им.

И двата пола отделяли особено внимание на тоалета си – посещения на баня, използване на благовонни масла и козметика. Жените от висшата класа използвали в големи количества пудра за лице, руж, сенки за очи и въглен за подчертаване на очната линия. Използването на перуки и изкуствени бенки върху лицата са нещо обичайно. Косите са често сплетени, а модата на оцветяването им се мени през времето.