През 324 год. римският император Константин решава да изгради на ново римският град Визнтиум, който до тогава е бил гръцки център. Константин нарича града Нов Рим, който по-късно е наречен Константинопол ( днешен Истанбул )

След падането на Западната Римска империя, Константинопол става столица на християнската империя Византия.През своето съществуване Византия има два 2 силни периода на просперитет, които естествено се отразяват на начина на обличане. Първият период е от 527 до 567 с царуването на император Юстиниан.

По това време римското влияние е все още силно и модата се диктува от Рим. Носят се дрехи в драпиран стил от последните години на Западната Римска империя. Близостта на Византия до близкия изток дава своето отражение и там започват да се прокрадват нотки на влияние от Персия и Анатолия – появява се скрепване с шев, дрехите стават по-прилепнали към тялото с по-богати орнаменти върху тях и с повече бижута. Византийската дреха започва да се отличава с голям разкош, който до голяма степен се дължи на майсторството на арабските и източни занаятчии. Тези великолепни дрехи започват да предизвикват завист из целия, тогава цивилизован свят.

Внасят се луксозни тъкани от Азия, Сирия и Египет, без да се жалят парите. Византийското текстилно производство също било стимулирано.

В началото, през първите години на своето царуване, византийският император Юстиниян се опитал да отклони пътя на коприната, който тогава минавал през Персия, но не успял.

По-късно той имал невероятния шанс срещу голяма сума да купи технологията на производство. Продали му я двама персийски монаси – мисионери в Китай. Те познавали технологията на добиване и обработка на коприна от копринената буба. В цената влизала не само метода на добив на коприна, но и доставка на копринени буби в Константинопол. От този момент в Европа започнало да се добива копринена нишка, която била суровината за изтъкаването на ценния копринен плат. Подобно на китайците и византийците строго пазили технологията на добив на копринена нишка и Византия бързо придобила голям разцвет в областта на текстилното производство. Тази тайна се пазила чак до ранното Средновековие, когато била разпространена първо в Анатолия и Сицилия, а след това из цяла Франция и Италия.

След като вече Византия имала технологията за добив на коприна, последвал невероятен бум в производството на луксозни копринени платове. В тях се втъкавали обилно златни и сребърни нишки, орнаментите били големи и тежки, изпълващи по-голямата част от дрехата. Този начин на изтъкаване на плата изисквал опростени кройки с минимално прерязване и закопчаване. Целяло се да не се прерязват орнаментите. Византийците сменили римската драпирана туника с шитата туника, която се пристягала в кръста с широк везан колан, а под нея се носела пола до коляното или до глезена. Византийците взаимствали от египтяните богатата декоративна яка. Крайниците започнали да се обличат с тесни копринени или памучни ръкавици и чорапи – нещо повлияно от християнството, което ще се отразява дълго време в европейската мода.

Облеклото на императорския двор през 4 – 5-ти век:

Облеклото на императорския двор през 6-ти век:

Облеклото на императорския двор през 10 – 11-ти век:

Цветовете били пъстри, за знатните освен златото и пурпура били характерни и зелено и жълто.

Втория период на просперитет за Византия настъпил между 9 – 11-ти век.

Дрехите в двора били по-пищни от всякога. Те били инкрустирани със скъпоценни камъни и злато и оцветявани в много ярки цветове, предимно в пурпур и нюанси на червеното. Императорската туника включвала дълго правоъгълно парче плат, богато бродирано с злато, което се загръщало около тялото, а краят му оставал да виси свободно на едната ръка. През този период класическия стил на дрехите окончателно отстъпил на източния. Кафтанът започнал да се възприема като официална дреха. Отворено отпред, това облекло се обличало от към гърба. Комбинирало се с панталон. Панталона за разлика от близкоизточните шалвари бил по-къс и елегантен. Крачолите се затъквали в ботушите или се спускали над обувките. Византийското облекло повлияло много силно върху начина на обличане в Източна Европа и особено много върху България и Русия, които били Православни. Тъканите с втъкани в тях скъпоценни камъни и злато били възприети широко и в Православната църква.

Обувките на мъжете били предимно черни кожени ботуши. За двора те били червени. Жените най често ходели с обувки до глезена, но понякога слагали и сандали.

Мъжете се подстригвали късо и били гладко обръснати. Ходели с шапки без периферия или с качулки. Жените се забулвали и често прибирали дългите си коси с мрежести кърпи от коприна, покрити с перли. Аристократите носели големи, тежки бижута. Те употребявали много парфюми и малко козметика.