Облеклото на европейците след падането на Западната Римска империя
в периода от 5-ти век до 1340 год. търпи малко промени и остава стандартно в широк регион.

В този период различните климатични особености и обичаи влияят върху разнообразието на облеклото. И за двата пола дрехите се шият грубо и са широко скроени. Долните дрехи са шемизе ( риза ) и брас ( braies ) – грубо ушити долни гащи.

При мъжете ризата е дълга до бедрата, а при жените по-дълга. Облича се като се нахлузва през главата. Има голямо кръгло деколте, което след обличане се престяга посредством връв.

Върху тези долни дрехи са се обличали една или повече туники с дължина до коленете или до глезена. Туниките са широки, с кръгло деколте и дълги ръкави. Престягали са се на кръста посредством колан.

Изработвали се от оцветена вълна или лен и ги декорирали с бродирани ленти около подгъвите и деколтето. Обувките се били груби, чорапите се шиели вертикално от две парчета плат и се придържали с навуща или жартиери. Облеклото през 8 – 10-ти век се характеризира със своята простота. По него има съвсем малко декоративни елементи и почети не се използват ремъци и колани.

Много разпространена дреха е сюркотът. Той е без ръкави и се носи върху туниката. За пръв път е изработен в края на 12-ти век и произлиза от табарда – плащ на пизарите кръстоносци, който се е носил над бронята.

Сюркотът е връхна дреха с или без ръкви, който се е носил и от двата пола. При мъжете представлявал правоъгълно парче плат с дупка за главата. При жените сюркота бил по-важно и характерно облекло, което през 8-ми век се превърнало в свободно падаща над тялото мантия.

В началото на 19-ти век ръкавите изчезват и на тяхно място се появяват дълги вертикални ленти, които стигат до бедрото. Деколтето било дълго и хоризонтално. Разрезите за деколтето и ръцете се подшивали с кожа или бродерия. Плата под сюркота падала на широки