Някъде към 1350 год. напъпват големи промени в облеклото. Дрехите започват да се шият по тялото и да подчертават неговите форми – разбиране, което напълно противоречи на представата за дрехата преди това. В Европа навлиза направление в изкуството и най вече архитектурата наречено Готика.

Развитието му започва през средата на 12 век във Франция по време на романския период едновременно с готическата архитектура на катедралите. Готическото изкуство е най-силно изразено в склупурите, фреските и илюстрациите към ръкописи.

През 14 век в Италия Готика постепенно еволюира в Ренесанс.

Ренесанса се отличава с връщането към ценности и форми на гръцката и римската антика в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата.
Промяната да стила на обичане се дължат не само на готовността и нагласата на хората за промяна, но и
на нарасналите възможности на майсторите на облекло и голямото разнообразие на по-качествени тъкани внасяни от Индия и Далечния Изток. През късното Средновековие вниманието се съсредоточило върху мъжкото облекло.

Формите на мъжкото тяло били изтъквани и подчертавани. През 14-ти век била възприета мъжката туника от четири части. Тя била с шев на гърба и се закопчавала от пред.

До около 1345 год. туниката покривала бедрата, а върху нея се слагал масивен кожен колан декориран с метални орнаменти и камъни. Той се слагал на около 10 см. от подгъва. Ръкава бил разцепен на ленти по дължина до лакътя. Долната част на ръкава с дължина 50-60 см. Се оставяла да виси свободно и се наричала типет. От долу се носела втора туника с подобна кройка но с плътно прилепнали между китката и лакътя ръкави.

Чорапите също били плътно прилепнали, изработени от кадифе, коприна или вълна. Опъва ли ги с ленти които от единия край се закачали за чорапа, а в другия за долния край на туниката. По-късно към 1370 – 1380 год. започнали да ги произвеждат като трико и да ги прищипват за скъсената до кръста долна туника.

Дамското облекло също било повлияно от промените.
Деколтето било стеснено и се изрязвало стриктно по линията на раменете.

Връхната туника, подобно на мъжката станала по-къса и завършваща с колан. Под нея полата била много плътна и дълга, стигаща под глезените.
Ръкавите също следвали мъжката мода. Често върху горната туника се обличал сюркот без ръкави и с много големи дупки за ръцете. Това позволявало да се види облеклото под него.

Тези отвори в предната част на с юркота се наричали пластрон и се обшивали с кожа През този период били намерени и няколко нови начина за декориране на облеклото. Започнали да осветяват различните части на облеклото в два различни цвята. По този начин се стремели да подчертаят линията на фигурата. Там където цветовете се преливали, слагали декоративни мотиви – хералдика, флорални игли или геометрични фигури. Подгъвите на дрехите се изрязвали в разнообразна форма – дагис.

През 15-ти век тези тенденции се развили още – мъжките чорапи силно прилепнали по краката, туниките се скъсили но кръста. Възрастните и мъжете които не желаели да подчертават формата на тялото си носели дълго наметало наречено хоупланд. То се носело загърнато над туниката. С времето това наметало станало с по-прибрани и строги форми и вертикални плисета на гърба или от пред. Дрехите и на двата пола се подшивали с кожа по краищата.

През 15-ти век модата в облеклото се диктувала периодично от различни места в Европа. През периода 1430 – 1475 год. моден законодател била графство Бургундия, което владяло Фландрия и по-голямата част от днешна Франция. След поражението на Бургундия през 1477 год. моден център на Европа станала Италия. Италианските платове били също толкова качествени и красиви като Бургундските, но не толкова тежки. Багрели ги в ярки и жизнерадостни цветове.

Обувките и на двата пола си приличали. На улицата върху тях се надявали вълнени или коркови налъми, които ги предпазвали от калта. За дълъг път мъжете слагали ботуши. В края на 15-ти век върховете на обувките се заострили и издължили.