През 16-ти век в Европа се извършват значителни промени. Веригите стягащи средновековното общество се разкъсват, хората се радват на по-висок стандарт на живот, а това води до разширяване на средната класа. Европа започва да излиза от своите граници. От Португалия, Испания и Франция започват да отплават мореплаватели търсещи нови земи. Техните експедиции стават източник на нови богатства, суровини и ценни метали. Всичко това се отразява разбира се и върху модата. Както обикновено става главните центрове на богатство диктуват модата.

До към 1510 год. стилът в облеклото продължава да се диктува от Италия.

Моделите са като тези от края на 15-ти век. Младите мъже носят копринени ризи, набрани и с бродерии около врата и китките. Върху тях се обличали къси туники, а надолу се носели раирани плътно прилепнали чорапи.

По-възрастните мъже носели върху туниката дълга наметка, отворена в средата и с подгъвите навън.

Дамските облекла са с квадратни деколтета и къси за да се вижда под тях набраните долни фусти – шемизе. След Италия модата се диктува последователно от германци и фламандци, но към средата на века начело излиза Испания. От 1520 до 1545 год. се появява модата на декоративно разцепените и бухнали подплати. Тя е взаимствана от баварските и швейцарските търговци. Облеклото от този вид се нагъва така, че всяка гънка да разкрива контрастиращия цвят на дрехата под нея.

С помените в Европа се изменят и дрехите.
Докато Ренесанса изтъква човешкото тяло при новата модна линия води до по-убити цветове, по-широки дрехи падащи свободно около тялото и изпълнени от по-тежки материи. Мъжката туника през този период, наричана дублет, е с дължина до коленете е отворена отпред и се демонстрира ставащия под нея кодпис. Върху дублета се обличало тежка кадифена дреха с кожена яка и маншети.

Обувките и ботушите са с широки върхове и подобно на дрехите с декоративни раета.

Дамската фигура е подчертана с банели, така че да изглежда с тънък кръст и стройна. В контраст с торса, полата е с обемна фуста – петикот, в която са пришити широки обръчи от конопено платно придаващи и формата на конус.
Тази мода се заражда в Кастиля, Испания и около 1500 год. завладява цяла Европа. Оригиналната испанска пола има формата на камбана и се нарича вердугадо. Около 1530 година фусти с обръчи във формата на конус са изпратени на френската кралица, която ги възприема. Французите ги наричат вертюж, а в Англия се казват фъртич. Модерната дамска връхна дреха била наметка с качулка и дълги ръкави. Тя била от кадифе и обикновено била с тъмен цвят. На гърба и около раменете се спускали дълбоки гънки, а яката била оформена от инкрустирана метална рамка с формата на пирамида в Англия или подкова във Франция. Под нея се носела декоративна наметка покриваща изцяло косите. Костюмите от средата на века до около 1620 са може би най-разкошните в историята на европейската мода. Изработени са от красиви платове, богато декорирани с бродерии и скъпоценни камъни.

С годините мъжкият дублет се вталил в кръста и се закопчавал от пред, в средата. Полата под него била заместена от буфан-панталони с дължина до средата на бедрото. Те били стегнати в бедрата и ги украсявали с бродирани вертикални ленти. Под тях се носели плътно прилепнали чорапи от коприна също украсени с бродерии. Тежките плащове били заместени от елегантно испанско наметало.
Дамското облекло ставало все по-сложно. Пристягането в торса продължило и еволюирало в стегнат метален корсет. Полата продължавала да се разширява и към 1580 год. вече приличала на драпиран цилиндър наричан барел. По-късно французите започнали да ги носят с големи драпирани кръгове в горния си край, под престегнатите талии.
Деколтето на дрехите станало много дълбоко и почети излагало на показ бюста.

В годините между 1570 и 1770 год. бил на мода т. н. стомъч. Той представлявал V или U-образен панел, който покривал горната част на корема. Бил богато украсен с бродерия и скъпоценни камъни.
Характерни и за двата пола били широките плисирани яки. След 1565 год., когато било открито колосването те станали още по-големи и широки. Често ги украсявали с бродерия и панделки.

В периода между 1620 – 1645 год. законодател в модата станала Холандия.
Тя не е вече под Испанска зависимост и търговската и дейност нараства изключително много. Това я прави богата и влиятелна държава. Холандците въвеждат по-комфортно облекло, изчистено от банели и плисирани фигури, отново насочено към естествените линии на човешкото тяло. Характерни за този период стават дантелите, които изместват плисираните ленти. Яките и маншетите вече се изработват от дантела. Годините между 1630 – 1650 год. са успешно наречени от някои историци на модата време на „ пищните дантели, дългите кичури и кожата”. Голямата употреба на кожа в облеклото води до подмяна на обувката с ботуша. Ботушите се изработват от мека кожа, имат солидни равни подметки и са без токове. Те са с дължина над прасците и в тях се втъква чорапът, като отгоре се вижда декоративната дантела.

Към средата на 17-ти век се забелязва преходен период в мъжката мода. В цялото облекло доминират дантелите и панделките. То се състои от бяла риза, отворен жакет с дължина до кръста и свободни бичове наречени фусти-бричове.

Между 1665 и 1670 год. се наложил напълно различен стил в мъжкото облекло, предвестник на традиционните три части в съвременния мъжки костюм. Началото било поставено в Франция с дълъг до коленете втален жакет наречен justaucotps. Идеята за създаването му е взаимствана от персийския кафтан. Той нямал яка и бил широко отворен отпред, с къси ръкави завършващи с маншети. Към 1680 ръкавите и станали по-дълги, а под него се обличала къса жилетка с прилепнали по бедрата бричове. Падащата дантела на врата била заместена от широка вратовръзка.

Към 1770 год. модата е вече цяла индустрия, особено в Франция, където се оформят браншове на търговията и занаятите, обслужващи само тази индустрия – кроячи, шивачи, шапкари, обущари, коафьори, галантеристи и т. н. Тъканите за разлика от тези през 16-ти век се украсявали с по-малки фигури в нежни нюанси. Предпочитаните платове били атлаз, тафта, кадифета и това продължило до 70-те годни на18-ти век
През последното десетилетие на 17-ти век и двата пола носели дълги, навити на букли прически. При мъжете това били перуки ( periwig ), които се изработвали от човешка коса. Перуките били обемисти и често се налагало мъжете да държат триъгълните си шапки под мишница. Жените носели на главите си фонтанж – колосани високи дантели, нагънати и украсени с панделки.

През 18-ти век европейското общество се променя из основи, това се отразява и на дрехите- облеклото става все по-малко показно и най вече тази промяна се забелязва в дамските дрехи. Увеличава се броят и влиянието на средната класа, което води до обмисляне на идеята, че богатството и модата са привилегия на аристокрацията.

Мъжете продължават да се обличат елегантно. Общо прието става облеклото по френски маниер ( habit a la ffansaise ) – сако, жилетка, брич до коляното. Появява се тенденция за по-убити и тъмни тонове. Кройката на дрехите в този френски стил била по-строга, очертаваща силуета на фигурата и с по-малко декоративни елементи. Перуката се скъсила, а триъгълната шапка останала на мода и през този век.

При жените, около 1700 год. се забелязва завръщане на стегнатия корсет и към кринолина, определяш формата на полата.
В началото на 18-ти век полата е кръгла, много обемна и на секции поддържани от кръгли обръчи. Отгоре се обличал сак (sacque) – популярна дреха взаимствана от неофициалната домашна роба. В Франция тази нова дреха се казвала robe volante. Дрехата е с широка, къса линия около врата и разкроена за да може са се пуска свободно върху полата. Около 1720 – 1725 год. към тази дреха се прибавят две дълбоки затворени плисета, които се пришиват отзад за деколтето, а самата дреха е по-вталена отпред и се нарича вече robe a la fransaise. От средата на 18-ти век формата на обръчите на полите се променя в овална – panier (на френски – кошница, анг.- panniers). По този начин дамския ханш, над бедрата прилича на овална кошница, като над всяко бедро се привързвала панделка на кръста. След време обръчите станали толкова големи, че било невъзможно да се сяда в кресло или да се премине през врата. Това наложило да се изработват от гъвкави банели свързани с еластична връзка, което придало гъвкавост на кринолина.
1750 – 1775-та год. са времето на разкошните поли panier, богато украсени с плисета, волани и панделки.

Отрезвяването от тези крайности във френската мода идва от Англия. От там към 1770 год. започват да се обличат в по-семпли дрехи, а полата стеснява обиколката си до размера на обикновен кринолин. Високата талия започва да се увива с шарф, а около шията се драпира меко фишу. Този по-елегантен стил на дамите постепенно завладява Европа и накрая стига до самата Франция.