Модата в европейското облекло е вече интернационална. Модните тенденции да дамите се диктуват от Париж, а в мъжката мода от Лондон. Това което започнало да се нарича шик в дамската мода неизменно идвало от Париж.

Модата започнала да се разпространява в Европа и Америка, посредством илюстровани журнали, които първо се издават в Париж, после в Лондон, а след1850 год. във всички европейски държави и Америка. Именно там се появяват и най известните като Vogue и Harper`s .

До 1820 год. в дамското облекло продължавали да се отразяват някои идеи на Френската революция. Усещало се и влияние на класическа Древна Гърция. Дамите носили свободно падащи драпирани на едри гънки облекла в бяло или бледи тонове. Корсетът бил изоставен, бельото станало оскъдно. Студените зими се компенсирали с връхни дрехи. Те били с дължина ?-ти, изработвани от по-плътни и ярки материи. Присъствали и разнообразни дълги и къси шалове и манта. Косата се носела в класически вид – на кок и украсена с панделки и пера.

През епохата на романтизма от 1830 год. в дамската мода навлизат по-тясна талия, по-свободно разкроени и по-къси поли. Те откриват вече част от голите крака. Фризурите стават по-сложни и високи и върху тях се носят шапки с широки периферии или бонета.

Мъжкото облекло постепенно станало стереотипно. Етикетът налагал точно определено, какво трябва да се носи при различни случаи, през различно време на деня, както и от различните социални слоеве. Вечерният фрак станал задължителен в комплект с жилетката и тесните панталони, които в началото били до глезена, а след 1820 и по-дълги.

След 1948 год. мъжкият костюм става по-разкрепостен, но губи част цветовете си. Черното, сивото и бялото се превръщат в задължителни. Вечерното и официално облекло става черния фрак, а през деня се носят различни фракове с жилетки и панталони с по-свободни и дълги крачоли върху ботуши. На врата се слага колосана яка и вратовръзка тип фишу. През 1850 е въведен костюм за ежедневно носене, състоящ се от три части, където фракът е заместен от жакет.

Най-сериозната промяна се забелязва в дизайна на мъжките шапки. Появяват се няколко вида бомбета с различни имена. Сламените шапки стават неизменен аксесоар при излети, носели се и кепета с големи козирки.

Изобретяването на механичния стан от Жакард и шевната машина, както и новите форми на търговия на дрехи в големи магазини, променят из основи света на модата.

Френската висша мода поема пълен контрол върху този свят. Англичанинът Чарлс Фредерик Уопт, който имигрира в Париж през 1845 год. е първият законодател на висшата мода. Той въвежда практиката да се подготвят колекции от нови облекла и за първи път използва живи модели, които да демонстрират дрехите му. Дрехите разбира се били скъпи и малцина можели да си ги позволят, но кратко време след това в магазините за конфекция се появявали техни копия. По този начин висшата мода започва да влияе и да формира тенденциите в женското облекло.

От 1840 год. в дамското облекло отново навлиза корсета и подържащата конструкция под полата. Обема на полата се постига, като към фустата се добавят допълнителни пластове. Това води до създаването на кринолина. Той като предшествениците си от 17 – 18 век бил като издута бъчва, която се носела като долна дреха под полата подсилена с банели. Около 1856 год. кринолина станал непосилно тежък за носене и изобретили метална мрежеста конструкция от стоманени пластини с меки връзки помежду им. Фустата се премахнала и полата се носела директно от горе. Новият кринолин се продавал евтино и бил достъпен за всички социални класи.

През 60-те години на 19 век кринолина отново става широк и надигнат.
Едва през 90-те години полата се завръща в своя сравнително строен силует, но пристягащия корсет си остава.

Дамското облекло в края на 19-ти век е елегантно и женствено, но твърде неудобно за носене.

Дамските прически през 1840 – 1870 год. се фризират по строг маниер – вдигат се назад, сресват се на път по средата и се оформят в кок на тила. Използва се малко козметика, като реакция на прекомерната и употреба през 18-ти век.

Ръкавиците са широки и напомнят тези през ренесансовия период. Последователките на естецизма носят по-свободно облекло, без корсети и кринолини, като подчертават с пристягане единствено талията.