В началото на 20-ти век редица технически отрития са вече факт – електричеството, телефона, киното. С първия полет на братя Райт настъпва и нова ера. Жените продължават своята борба за активно място в обществото и отстояват своите права. Работническото движение набира мощ. До първата световна война Европа е в период на охолен живот свързан с показен разкош и светски мероприятия. Париж се превръща в европейска столица на този живот и емблема на дамската мода.

В Париж дамите могат да си купят дрехи по последна мода или да прочетат в модните журнали какви са последните тенденции в модата. Модни салони като тези на Ворт, сестри Калло, Пакен, Редфърн и Дюсе процафтяват. По примера на Чарлс Фредерик Уопт те демонстрират своите нови облекла върху живи модели в специални салони, или ги изпращат като бляскава реклама на модните тенденции по приеми. За целта творците на висшата мода превличат актриси. Модните журнали са пълни с ново изгряващи звезди на киното, които са снимани със същите тоалети с които се явяват на екрана. Вот дори продава няколко свои модела в Америка, но там модната индустрия едва започва да набира скорост.

През тези години на сладък и бляскав живот, наричан „бел епок” (от френски – красива епоха ) до 1914 год. идеалът за женска красота се свързва с пристегната в корсет тънка талия, преливащ бюст и мощни бедра.
Дамите започват да се стремят, към нещо не обичайно за тях – изпъкнал бюст. Това започва да се превръща в идеал за тях заедно с тясната талия и прилепналата пола, подчертаваща бедрата. В този доведен до крайности идеал, S-формата се постига с помощта на корсет, който повдига гърдите и стеснява талията.

В следствие на това дамския костюм изпълнен с набори, панделки и волани е невероятно женствен, но и крайно непрактичен и неудобен за носене. Деколтето е високо, почети до ушите, долния край на полите се влачи по замета върху накъдрена долна фуста наречена „метла” Върху прическите а ла Помпадур се носят живописни капели.

Мъжете запазват традиционното си облекло. За дневно облекло се носи редингот и панталон на райе, а при вечерното се запазва черният фрак и панталони с бяла жилетка.

По това време в Европа мъжете започват да търсят и американския олекотен вариант на фрака „туксидо-фрак” ( по името на квартал на милионери в Тексас )

Започва да се налага и костюм, пак от три части, но включващ в себе си куртка.

1910 година е преломна в развитието на дамското облекло. Философията на Фройд, движението на кубистите начело с Брак и Пикасо, музиката на Дебюси, Малер, Стравински и Равел оказват своето влияние.
Всичко това е подчертано нагледно с през 1909 с гастроли в Париж на руския балет на Дягилев и революционния стил в танца и сценичния костюм на Айседора Дънкан. Постановки като „Жар птица” и „Петружка” по музика на Стравински и „Шехерезада” по музика на Римски Корсаков предизвикват истинска сензация в Париж.

Тези идеи опонират на Пол Поаре, който е вече безспорен лидер в света на висшата мода и той обявява, че вече създава дрехи за „новата жена”. Това са дрехи без тежките долни фусти и престягащите корсети. Той смята да твори за младото и гъвкаво женско тяло – тенденция, която ще трасира за в бъдеще съвременната дамска мода на

Претендиращ за първенство в хвърлянето на корсета, това се оспорва от много други дизайнери по онова време, той допринася много за появата на сутиена, като част от дамското бельо, което повдига и очертава дамските гърди. В дизайна си отхвърля преливащите се цветове, мерките и формите на предишния период. Неговите дрехи все пак си остават дълги и тесни, което затруднява движението на тялото. Неговия модел на пола наречен „спъваща пола” с прилепнал до глезените подгъв напълно отговаря на името си. В някой случаи полата е разцепена отстрани и се превръща в пола-панталон, но в други е толкова тясна в подгъва, че е почети невъзможно да се пристъпи. Друг характерен за него дизайн е съчетанието „абажур”, което представлява права дълга пола в античен стил и туника с формата на абажур. Поаре работи и ориенталски стил – тюрбани, панталони тип шалвар – „а ла султан” и поли в стил „харем”.

По това време жените започват да се замислят за своя социален статус в света на мъжете. Някой от тях се включват в движението на суфражетките, други започват да търсят работа извън дома.

Това налага едно ново облекло състоящо се от блуза и пола. То измества предишното натруфено дневно облекло. Това се засилва особено много през годините на Първата световна война, когато жените се налага да извършват дейности запазени до този момент само за мъже. Модата следва тези промени и в резултат на това полата се скъсява с около 20 см. И краката вече се разкриват до глезените.

Шапките с големи периферии са сменени с малки шапки тип „птиче гнездо”.

През 20-те години на 20- век стават фундаментални промени в модата. Дамското облекло отразява новите свободи на жените в професионалната и социална сфера. Полата се скъсява драстично, за да достигне скандалните за тогава размери – до коленете през 1925 – 1927 год.

Под полата се носят дълги копринени, памучни или вълнени чорапи в телесен цвят. Налага се един нов момчешки силует при който вниманието вече не ангажирано върху гърдите, талията и бедрата.

Прическата също следва този стил. През 20-те години на 20-ти век късата дамска коса става ултрамодерна. Шапките стават с формата на камбана или каска.

При мъжката мода нещата се движат по-бавно.

Фракът вече е запазен само за тържествени случаи. Масово носената ежедневна дреха вече е сакото. Често се слагат и куртка и фанели. След 1925 год. крачолите на панталона стават широки и завършват с маншети. Бричовете стават също по-широки и по-дълги. Плетен пуловер в най различни цветове замества жилетката в ежедневието. Техническият напредък и усъвършенстването на непромокаемите тъкани водят до носенето на дъждобрани. ( Вижте и Акваскутум ) Най популярен е тренчкотът ( trench coat ) с класически дизайн взаимстван от войнишкия шинел от Първата световна война. Меката филцова шакка – бомбе става допълнение към ежедневното градско облекло.

През 30-те години на 20-ти век женствеността се завръща в модата. Идеалният силует пак е строен с тънка талия, а повдигнатият сутиен подчертава бюста. Ежедневната полата се удължава и се фиксира на 20 – 25 см. от земята. Вечерното облекло пак е до земята. Носят се и официални рокли без гърбове и високи яки, обхващащи шията като поло. Френската дизайнерка Мадлен Верне въвежда нов тип вечерно облекло с дълга силно разкроена надолу пола, която обгръща плътно ханша и бедрата. По онова време имало диференцирано облекло за най различни случаи – за разходка, каране на колело, партита и приеми.

Козметичната индустрия, доминирана от САЩ и Франция, се разширява през 30-те години.