Облеклото през 20- ти век след 1945 год.

Публикувана от: Михаил Михов в История на дрехата на Септ 02, 2006

Втората световна война ( 1939 – 1945 ) дава силно отражение на модата след нея. Под влияние на армейските униформи панталонът започва да става популярен сред жените. Недостигът на материали по време на войната е сериозен и води до т.н. „утилитарен” стил в облеклото. В някой държави в това число и Англия се стига до законови мерки в това отношение – забраняват се всички „излишни” елементи в облеклото в това число джобове и плисета с цел икономия на материал.

В първите години след войната цари мизерия и модата не е приоритет. Висшата мода е достъпна само за тесен кръг от богати и влиятелни хора. Тя отново е съсредоточена в Париж и правителството на Франция субсидира модната индустрия.

В края на 40-те години на 20-век френските дизайнери започват да правят дрехи въплъщаващи духа за женственост и елегантност прекъснат от войната през 1939 год. През 1946 – 1947 год. във висшата мода се присъединяват Кристиан Диор и Пиер Балман, които заедно с Пакен, Нина Ричи и Лавен прокрадват идеите на новата реформа в модата наречена „ню лук” (нов вид) с трите водещи лини: „клоширана”, „права” и „крива овална”.

Диор внася празничност и блясък в модата със своята колекция Corolle, прекръстена по-късно от американската преса на New Look. В нея има завръщане към женствеността – дълга, широка пола с буфан набрана фуста под нея, тънка талия и преливащи рамене. Макар и жените да харесвали този силует, той не просъществувал дълго, защото не бил практичен за новия им свят извън дома.

Към 1948 – 1949 год. меката женствена линия се установява трайно в дамското облекло.

Въпреки силната конкуренция от модните централи в Лондон, Ню Йорк, Италия, Париж си запазва челното място в дамската мода.

Макар и по-късно мъжката мода също започва да търси загубената през войната елегантност. Около 1949 год. в Лондон възниква стил наречен „нов едуардски”, напомнящ стила на обличане по времето на Едуард VII.

50-те години на 20-то век са белязани от ерата на Поп-арта. Младите хора възприемат една аксиома „ да бъдеш самия себе си „ и да избираш облеклото си съобразявайки се единствено със своите лични вкусове.

В резултат на това се появява комплексен гардероб, специално за тийнейджъри, който няма нищо общо с модата за възрастните. Тези дрехи се правят да бъдат максимално удобни и небрежни. Сините джинси ( дънките ) стават, и още са, символ на младото поколение. Младите мъже и жени започват да копират едни от други стила си на обличане и така се ражда новият стил в облеклото унисекс ( unisex ).

През 50-те годни на 20-ти век лондонската улица Карнаби Стрийт става център на всички алтернативни стилове в модата. Тенденциите от тогава се менят много бързо – етнически, романтични, еротични, пънк и консервативни.

През 1954 под влияние на филмите на Били Хейли започва ерата на рок-енд-рол. Този стил на обличане става популярен първо в Америка, а след това и в цяла Европа. Идол на последователите на стила е певецът Елвис Пресли, който се облича небрежно с ризи на цветчета, впити джинси, пуловери и рекламни символи върху дрехите.

Младите момичета от 50-те гони на 20-ти век се обличат с широки поли и повдигнати корсажи, нещо отхвърляно от висшата мода тогава, но типично за Холивуд.

Като реакция на този жизнерадостен рок-енд-рол стил през 60-те год. на 20-ти век се заражда „бритническият” стил, който се разпространява най вече сред младите интелектуалци и студенти. Момичетата ходят с развлачени пуловери, черни чорапи и тесни поли. Момчетата са облечени с кадифени джинси, сандали и си оставяли бради. Палта от кастор и рошавите прически са отличителна черта и за двата пола.

Други култови и групови стилове от края на 60-те години са „ скинхед” в Англия характерен с бръснатите глави, кожени якета и панталони накичени с метални вериги и ботуши с високи подметки.

„Ангелите на ада” в Америка облечени с мотористки якета с военна кройка с метални ципове, тежки ботуши и кожени кепета с козирки.

По същото време се заражда движението на хипитата ( деца на цветята ). Те проповядват живот в хармония и възраждат интереса към индия и изтока. Типичният хипар е облечен с пончо, кафтан или всичко което му се отдаде да изнамери от индийския гардероб.

През 70-те и началото на 80-те години се заражда един интересен стил наречен „пънк”. Той намира последователи сред младите и от двата пола. Характерен е с умишлен хаос от елементи и предмети, които не си подхождат един с друг – панталони с презрамки през рамо, имитации на леопардови кожи, големи игли, които свързват части от облеклото и т.н. Косите се подстригват като гребен.

Много популярна става мини полата въведена през 1965 от Мери Куот в Лондон и Анре Куреж в Париж. Всеки от тях създава свой завършен облик на облеклото, в който включва чорапогащи (от голямо значение за мини полата) обувки, очила и необходимите аксесоари. Моделите на Куот са предназначени за много млади момичета. Куреж като дизайнер в висшата мода насочва своите модели към по-зряли жени. Към края на 60-те години модните дизайнери са се поизчерпали и отчаяно търсят нови идеи.

След движението на хипитата през 70-те години се наблюдава взрив на етно елементи и мотиви вдъхновени от Близкия и Далечен изток.
Забелязва се и ретро от 20-те, 30-те и 40-те години на 20-ти век.
През този период лидерската позиция на Париж започва да се разклаща и все по-голямо влияние върху вкусовете започват да оказват колекциите от готово облекло. Във Франция, Англия, Италия и Америка творят много и талантливи дизайнери, но нокой от тях не съумява да промени трайно модните тенденции. По това време нашумяват двама японски дизайнери Кензо Такада и Юки, което навява на мисълта че новостите в модата за в бъдеще могат да идват от изток.

Младите през 70-те сами създават своята мода явно се чувстват щастливи в своята група. Вън от своята среда те приемат всяка намеса от стана на дизайнерите като форма на диктатура от страна на богатите.
В началото на 80-те години се очертават ясно няколко тенденции. Продължава отрицанието на авторитетите и традицията, но се създава и култ към физическото здраве, младостта и съвършенството. Това води до връщане на един идеалистичен образ от миналото и се пораждат разнообразни стилове в облеклата. В началото на 80-те младите от елита се стремят да изглеждат блестящи и преуспяващи личности.

Тези които са увлечени по спорта масово започват да носят по улиците и в къщи спортни екипи
В някои колекции на висшата мода се усещат етно-мотиви, в други носталгия по романтичното минало. Все повече започва да се набляга на художествената форма, движението и избора на манекенки. Мощното влияние на медиите търсещи сензации провокира дизайнерите да създават все по-дръзки модели. Все по-голямо значение придобива славата на името. Това позволява да се продават голям спектър от стоки – от дрехи и аксесоари до бельо и парфюми. Началото е поставено от Пиер Карден още през 50-те години, след което го последват и много други.

Париж отстъпва лидерството си. Ревютата в Париж, Лондон, Милано и Ню Йорк днес имат равностойно значение.
Младите продължават да носят евтина конфекция, а реалните клиенти на висшата мода са изключително малко